vasisid (Василена Костова)
87 298
28 may 2022, 13:34

Грешница, Светица и Жена 

  Poesía
535 2 6

 

Плаче ми се...Боже, колко  ми се плаче...                      

А съм тръгнала с краката боси, по ливади здравец да бера.
И не помня никак вече... Къщата с капчука как протече...
Тук под моста, сякаш вчера, срещна ме с целувка любовта.

 

Просих от звездите вино. Ръченица ситна с лудите играх.
Житен клас в харманите ороних. Пих от стомна ледена вода.
Заприличах диво на сърните, влюбени във горски свят.
Дюли, праскови цъфтяха в двора. Ручей до тополата запя.

Знам, кандилото се счупи. Толкова несръчна съм сама.
Тръгнах бавно по пътека стръмна. Беше пълен мрак и самота.
После огън самодивски скачах. Смело по жаравата вървях.
Исках само тебе Бог да ми остави, а остави чаша с пепелта.

Пее ми се... Много ми се пее... Даже във църковен хор.
Тишината чувам като викаща камбана. Пратена за мен от Бог.
Гълъб носи клонка от маслина. Птица - влюбена. Вековен бор.
Искам ангел да ме гали... Грешница. Светица и Жена.

 

 

 

 

 

 

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??