Грешница, Светица и Жена
Плаче ми се...Боже, колко ми се плаче...
А съм тръгнала с краката боси, по ливади здравец да бера.
И не помня никак вече... Къщата с капчука как протече...
Тук под моста, сякаш вчера, срещна ме с целувка любовта.
Просих от звездите вино. Ръченица ситна с лудите играх.
Житен клас в харманите ороних. Пих от стомна ледена вода.
Заприличах диво на сърните, влюбени във горски свят.
Дюли, праскови цъфтяха в двора. Ручей до тополата запя.
Знам, кандилото се счупи. Толкова несръчна съм сама.
Тръгнах бавно по пътека стръмна. Беше пълен мрак и самота.
После огън самодивски скачах. Смело по жаравата вървях.
Исках само тебе Бог да ми остави, а остави чаша с пепелта.
Пее ми се... Много ми се пее... Даже във църковен хор.
Тишината чувам като викаща камбана. Пратена за мен от Бог.
Гълъб носи клонка от маслина. Птица - влюбена. Вековен бор.
Искам ангел да ме гали... Грешница. Светица и Жена.
© Василена Костова All rights reserved.
