27 jun 2009, 15:28

Грешница в Рая 

  Poesía
588 0 8

През мокро

и сухо.

Под ласка

и гръм.

На дните ми сокът изтича...

А Дух -

непокорен!

Луд вятър!

И в сън

по всички посоки наднича!

Пред скършено цвете

в зеница - сълза.

А слънце

през дъжд ме залива!

През камък и клетва

пониква бреза.

Без Прошка

Душа не заспива!

По тъмно, по светло -

през водовъртеж.

И в радости болка ме дави!

Предвестник на заник,

притропва бодеж

в Сърцето -

Страдалец забравен.

Когато за сетно

постеля приспя,

ще стигна ли чак до безкрая?

Но как ли да тръгна тъй -

без да простя?

Съдете ме!

Грешница в Рая.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ивана59!Един дух ми остана...Пазя си го...Той ми е Спасителят...
  • Дух непокорен...
    Пази го!
    Много са ми близки посланията ти.
    Благодаря!
  • Белла,благодаря! Истина е, действително газя надълбоко...май съвсем близко до дъното...
    feia,правата и задълженията уж си ги знаем, а всъщност...правораздаваме почти всеки миг... така мисля...
    Поздрави!
  • Никой няма право да съди никого!
  • Благодаря ти!
    Поздрави и от мен на съседен Разград!
  • Благодаря, Ани!
    Благодаря, Петя!
    Поздрави на Варна!
  • Чудесен ритъм!
Propuestas
: ??:??