27 jun 2009, 15:28

Грешница в Рая

  Poesía
760 0 8

През мокро

и сухо.

Под ласка

и гръм.

На дните ми сокът изтича...

А Дух -

непокорен!

Луд вятър!

И в сън

по всички посоки наднича!

Пред скършено цвете

в зеница - сълза.

А слънце

през дъжд ме залива!

През камък и клетва

пониква бреза.

Без Прошка

Душа не заспива!

По тъмно, по светло -

през водовъртеж.

И в радости болка ме дави!

Предвестник на заник,

притропва бодеж

в Сърцето -

Страдалец забравен.

Когато за сетно

постеля приспя,

ще стигна ли чак до безкрая?

Но как ли да тръгна тъй -

без да простя?

Съдете ме!

Грешница в Рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ивана59!Един дух ми остана...Пазя си го...Той ми е Спасителят...
  • Дух непокорен...
    Пази го!
    Много са ми близки посланията ти.
    Благодаря!
  • Белла,благодаря! Истина е, действително газя надълбоко...май съвсем близко до дъното...
    feia,правата и задълженията уж си ги знаем, а всъщност...правораздаваме почти всеки миг... така мисля...
    Поздрави!
  • Никой няма право да съди никого!
  • Благодаря ти!
    Поздрави и от мен на съседен Разград!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...