Грешница в Рая
През мокро
и сухо.
Под ласка
и гръм.
На дните ми сокът изтича...
А Дух -
непокорен!
Луд вятър!
И в сън
по всички посоки наднича!
Пред скършено цвете
в зеница - сълза.
А слънце
през дъжд ме залива!
През камък и клетва
пониква бреза.
Без Прошка
Душа не заспива!
По тъмно, по светло -
през водовъртеж.
И в радости болка ме дави!
Предвестник на заник,
притропва бодеж
в Сърцето -
Страдалец забравен.
Когато за сетно
постеля приспя,
ще стигна ли чак до безкрая?
Но как ли да тръгна тъй -
без да простя?
Съдете ме!
Грешница в Рая.
© Донка Василева All rights reserved.
