30 mar 2024, 8:56

Грешник

  Poesía
348 0 0

    Г Р Е Ш Н И К

 

Кой си ти,какво си ти,

как се вмъкваш в мен сега

и свой налагаш ми стил

в страдащата моя душа?

 

Защо ми казваш,че нищо не струва,

това,което на мен ми харесва

и караш ме,да се преструвам

при всяко лично мое тестване?

 

Лошото все още невиждано и нечувано,

само почувствано,с липсващи цел и посока,

понякога ме кара,страшно да лудвам

в Емоция Нежна,Уникална,Жестока...

 

От къде се взема тази Енергия,

която вътре в мене ври и кипи

и вкарва ме в прегрешения,

които трудно е,някой да ми прости?

 

След безкрайното лутане

в каскади духовни,рискове,страх,

видях си душата пречупена

през Многоизмерните Азове Светлина.

 

27.03.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....