Mar 30, 2024, 8:56 AM

Грешник

  Poetry
346 0 0

    Г Р Е Ш Н И К

 

Кой си ти,какво си ти,

как се вмъкваш в мен сега

и свой налагаш ми стил

в страдащата моя душа?

 

Защо ми казваш,че нищо не струва,

това,което на мен ми харесва

и караш ме,да се преструвам

при всяко лично мое тестване?

 

Лошото все още невиждано и нечувано,

само почувствано,с липсващи цел и посока,

понякога ме кара,страшно да лудвам

в Емоция Нежна,Уникална,Жестока...

 

От къде се взема тази Енергия,

която вътре в мене ври и кипи

и вкарва ме в прегрешения,

които трудно е,някой да ми прости?

 

След безкрайното лутане

в каскади духовни,рискове,страх,

видях си душата пречупена

през Многоизмерните Азове Светлина.

 

27.03.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...