Грешник

Грешнико, как живя на тоз свят,

как скита се ни мил, ни драг?

Как Бог тъй те наказа

да не изпитваш ни любов, ни омраза?

Сред хората ти бе като изгнаник сляп,

не жалееше дори за късчето хляб.

Чувства не изпитваше, луташе се в пълен мрак

и ти беше безразлично пак.

Какъв смъртен грях си направил, кажи ми,

и с това признание забрави своето име.

След това вземи ножа, прободи се и умри,

но умирай десет дни.

И през тези дни живей, усмихвай се ти,

но усети и що е мъка, що са сълзи...

И нека на гроба ти приятел единствен за теб да жалее,

а в теб отново чувство на мъка силно да тлее.

Грешнико, тогава усети чувство на радост,

чувство на мъка и помисли за таз твоята старост.

Усети се, че животът ти е пропилян

и осъзнай, че сега да си жив е твой блян...

Но вече е късно, "Сбогом! "  кажи ми,

затвори очи и на камъка ще пише твоето име!