Във автобуси аз обичам да се возя,

да ме тръскат все по пътищата те,

но шофьорът да не знае,

че е във моето сърце.

Да кара бясно на четвърта,

да бърза като луд за мен,

да ме заведе далече,

където ще е луд по мен.

Останем ли сами във автобуса,

да ме попита нежно той :
"Ще бъдеш ли ти моя,

както автобусът си е мой?"

"Ще бъда твоя." - ще му отговоря,

само тя дано не разбере,

че тогава ще останеш сам със своето сърце.

Да идем някъде далече,

ще бъда вечно твоя аз.

А там с одеялцето на задната седалка

ще завием нежно нашите тела,

ще се любим до забрава,

ще почувставаме греха...

посветено на А. Маринова