Грешно
Във автобуси аз обичам да се возя,
да ме тръскат все по пътищата те,
но шофьорът да не знае,
че е във моето сърце.
Да кара бясно на четвърта,
да бърза като луд за мен,
да ме заведе далече,
където ще е луд по мен.
Останем ли сами във автобуса,
да ме попита нежно той :
"Ще бъдеш ли ти моя,
както автобусът си е мой?"
"Ще бъда твоя." - ще му отговоря,
само тя дано не разбере,
че тогава ще останеш сам със своето сърце.
Да идем някъде далече,
ще бъда вечно твоя аз.
А там с одеялцето на задната седалка
ще завием нежно нашите тела,
ще се любим до забрава,
ще почувставаме греха...
посветено на А. Маринова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени
