Грешно
770
0
1
Във автобуси аз обичам да се возя,
да ме тръскат все по пътищата те,
но шофьорът да не знае,
че е във моето сърце.
Да кара бясно на четвърта,
да бърза като луд за мен,
да ме заведе далече,
където ще е луд по мен.
Останем ли сами във автобуса,
да ме попита нежно той :
"Ще бъдеш ли ти моя,
както автобусът си е мой?"
"Ще бъда твоя." - ще му отговоря,
само тя дано не разбере,
че тогава ще останеш сам със своето сърце.
Да идем някъде далече,
ще бъда вечно твоя аз.
А там с одеялцето на задната седалка
ще завием нежно нашите тела,
ще се любим до забрава,
ще почувставаме греха...
посветено на А. Маринова
© Таня Иванова All rights reserved.
