thedac (Димитър Драганов)
873 1129
16 abr 2018, 14:36

Грешно орисване 

  Poesía » Otra
350 2 2

Съдбата ме кара да бъда човек.
На залеза чедо, до друго начало.
И пак светлината говори за теб.
Милее душата за огнено тяло.

От облака мътен създавам лице.
Очи не желае. Не иска да плаче.
Говоря от тяло на тихо дете –
а минало грозно се вие и грачи.

Не може животът да бъде такъв.
Копнежи не дава, а силата взима,
и той е подгонил живѐца ни пръв.
И после се ро̀нил в полета от рими.

В залежи от ла̀ва, далече от нас –
доброто възпява живота неписан.
Дали е роден, за да бъде без глас?
Или от съдбата е грешно орисан?

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??