thedac (Димитър Драганов)
873 1129
16.04.2018 г., 14:36 ч.

Грешно орисване 

  Поезия » Друга
349 2 2

Съдбата ме кара да бъда човек.
На залеза чедо, до друго начало.
И пак светлината говори за теб.
Милее душата за огнено тяло.

От облака мътен създавам лице.
Очи не желае. Не иска да плаче.
Говоря от тяло на тихо дете –
а минало грозно се вие и грачи.

Не може животът да бъде такъв.
Копнежи не дава, а силата взима,
и той е подгонил живѐца ни пръв.
И после се ро̀нил в полета от рими.

В залежи от ла̀ва, далече от нас –
доброто възпява живота неписан.
Дали е роден, за да бъде без глас?
Или от съдбата е грешно орисан?

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??