thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Apr 16, 2018, 2:36 PM

Грешно орисване 

  Poetry » Other
348 2 2

Съдбата ме кара да бъда човек.
На залеза чедо, до друго начало.
И пак светлината говори за теб.
Милее душата за огнено тяло.

От облака мътен създавам лице.
Очи не желае. Не иска да плаче.
Говоря от тяло на тихо дете –
а минало грозно се вие и грачи.

Не може животът да бъде такъв.
Копнежи не дава, а силата взима,
и той е подгонил живѐца ни пръв.
И после се ро̀нил в полета от рими.

В залежи от ла̀ва, далече от нас –
доброто възпява живота неписан.
Дали е роден, за да бъде без глас?
Или от съдбата е грешно орисан?

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??