Гробищна спирка

9 abr 2008, 18:40

Poesía » Civil

1032 0 2

Отново съм в този автобус...

отново спрели сме на тази спирка,

в устните си на кръв аз имам вкус...

и ето, пак виждам същата жалейка.

От дясно все така стоят...

онези, студените домове на мрака,

там, където живите сълзи ронят

и качват се в автобуса, който чака.

А от ляво с големи букви пише...

"ПОСЛЕДЕН ДАР", "ПОКЛОН"...

на болка, скръб и отчаяние мирише,

и чувам мелодия, някакъв церемониален тон.

Да... там, близо до цветята,

сега съзирам, има сграда...

в нея сбогуват се с живота

онези, тръгналите към рая или ада.

Ето, автобусът вече тръгна...

постояхме малко да починем,

но аз отново ще се върна...

разплаканите хора пак да вземем.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rality_17 (Ралица Банова)

2008-04-10T20:16:26+03:00

Явно си преживяла нещо, което е разтърсило съществуването ти. Стихотворението ти е прекрасно, макар и навяващо тъга. Браво!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-09T19:53:24+03:00

Разтърси ме...невероятен стих!!!
ех...Мария...!!! просълзи ме...
с обич за теб.