Отново съм в този автобус...
отново спрели сме на тази спирка,
в устните си на кръв аз имам вкус...
и ето, пак виждам същата жалейка.
От дясно все така стоят...
онези, студените домове на мрака,
там, където живите сълзи ронят
и качват се в автобуса, който чака.
А от ляво с големи букви пише...
"ПОСЛЕДЕН ДАР", "ПОКЛОН"...
на болка, скръб и отчаяние мирише,
и чувам мелодия, някакъв церемониален тон. ...