Гробищна спирка

9 апр. 2008 г., 18:40

Поэзия » Гражданская

1033 0 2

Отново съм в този автобус...

отново спрели сме на тази спирка,

в устните си на кръв аз имам вкус...

и ето, пак виждам същата жалейка.

От дясно все така стоят...

онези, студените домове на мрака,

там, където живите сълзи ронят

и качват се в автобуса, който чака.

А от ляво с големи букви пише...

"ПОСЛЕДЕН ДАР", "ПОКЛОН"...

на болка, скръб и отчаяние мирише,

и чувам мелодия, някакъв церемониален тон.

Да... там, близо до цветята,

сега съзирам, има сграда...

в нея сбогуват се с живота

онези, тръгналите към рая или ада.

Ето, автобусът вече тръгна...

постояхме малко да починем,

но аз отново ще се върна...

разплаканите хора пак да вземем.

rality_17 (Ралица Банова)

2008-04-10T20:16:26+03:00

Явно си преживяла нещо, което е разтърсило съществуването ти. Стихотворението ти е прекрасно, макар и навяващо тъга. Браво!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-09T19:53:24+03:00

Разтърси ме...невероятен стих!!!
ех...Мария...!!! просълзи ме...
с обич за теб.