Гробищна спирка
Отново съм в този автобус...
отново спрели сме на тази спирка,
в устните си на кръв аз имам вкус...
и ето, пак виждам същата жалейка.
От дясно все така стоят...
онези, студените домове на мрака,
там, където живите сълзи ронят
и качват се в автобуса, който чака.
А от ляво с големи букви пише...
"ПОСЛЕДЕН ДАР", "ПОКЛОН"...
на болка, скръб и отчаяние мирише,
и чувам мелодия, някакъв церемониален тон.
Да... там, близо до цветята,
сега съзирам, има сграда...
в нея сбогуват се с живота
онези, тръгналите към рая или ада.
Ето, автобусът вече тръгна...
постояхме малко да починем,
но аз отново ще се върна...
разплаканите хора пак да вземем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Амбова Все права защищены
