Apr 9, 2008, 6:40 PM

Гробищна спирка 

  Poetry » Civilian
1031 0 2

  Отново съм в този автобус...

отново спрели сме на тази спирка,

в устните си на кръв аз имам вкус...

и ето, пак виждам същата жалейка.

 

От дясно все така стоят...

онези, студените домове на мрака,

там, където живите сълзи ронят

и качват се в автобуса, който чака.

 

А от ляво с големи букви пише...

"ПОСЛЕДЕН ДАР", "ПОКЛОН"...

на болка, скръб и отчаяние мирише,

и чувам мелодия, някакъв церемониален тон.

 

Да... там, близо до цветята,

сега съзирам, има сграда...

в нея сбогуват се с живота

онези, тръгналите към рая или ада.

 

Ето, автобусът вече тръгна...

постояхме малко да починем,

но аз отново ще се върна...

разплаканите хора пак да вземем.

© Мария Амбова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Явно си преживяла нещо, което е разтърсило съществуването ти. Стихотворението ти е прекрасно, макар и навяващо тъга. Браво!
  • Разтърси ме...невероятен стих!!!
    ех...Мария...!!! просълзи ме...
    с обич за теб.
Random works
: ??:??