Изтръгна сърцето ми, понесе го с песен,

а то жалостиво примря.

И плесен погълна го, стана зелено –

угасна без капка съзна...*

Триумфът ти есенен замъглява пенснетата –

млади със стари лица.

Разперил ветрилото, сочиш ти кривото

на този и онзи – вина.

Но носиш мен мъртвата, вече обръгната –

какъв съм комичен трофей!

И стичат сълзите по плесен – наесен берем плодове!

Изгнилите, чайките, дъвчат облещено

проветрен семеен живот.

Плодът се оттече и тихо се свлече

в буркан престоял от компот.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* съзна... (той беше, пресече ме – още нося отпечатък от пръсти)