Гротеска
593
1
1
Изтръгна сърцето ми, понесе го с песен,
а то жалостиво примря.
И плесен погълна го, стана зелено –
угасна без капка съзна...*
Триумфът ти есенен замъглява пенснетата –
млади със стари лица.
Разперил ветрилото, сочиш ти кривото
на този и онзи – вина.
Но носиш мен мъртвата, вече обръгната –
какъв съм комичен трофей!
И стичат сълзите по плесен – наесен берем плодове!
Изгнилите, чайките, дъвчат облещено
проветрен семеен живот.
Плодът се оттече и тихо се свлече
в буркан престоял от компот.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* съзна... (той беше, пресече ме – още нося отпечатък от пръсти)
© Велина Караиванова All rights reserved.
