Гротеска
упадъкът е светла вяра,
гигантът срастнал се е със тревата,
а непорочната вода догаря.
Сред облаците нос забил,
по форуми разхожда се голтака,
на всички днешни хора той е мил,
така е, те си го избраха.
В мравуняка попъплат мисли,
пренасят те разсъдък след разсъдък,
а търтеите своите глави не чистят,
те искат управляващи да бъдат.
На светските събори се разисква
прехраната на скотската душа,
реват и с простотия те опръскват
на смелия народ смелата борба.
От технологии светът е днес погълнат,
от електрониките е обзет,
ти искаш в капка радост да се превърнеш,
но докторът ти дава доза интернет.
Търпение, търпение, другари,
простете тез безмислени слова,
не искам никого да изпреваря,
аз просто се изгубих във нощта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados