28 nov 2010, 10:48

Гротеска

824 0 0

Гротеска

 

Къде ми е времето...

Живота, ролята и победите май някога ги задрасках.

Що за божие отредение -

да се прецакаш и да си нямаш майстора...

Между фибрите на часовете

изтича нещо от мене,

неназовано и мъртвородено.

Пътища, минати и неминати,

събират се в точката на застоя,

не гледам часовници, пророчици, гении,

какво да чета, защо да науча?!

Късам труда на хляба си,

изяждам плътта на таланта си.

Изгубих химерата, купих горгоната

да изкълве и измъчи мечтите ми.

Взряна в тъгата на небитието,

вярвам, че животът е чакане

на отвъдното.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...