Гротеска
Къде ми е времето...
Живота, ролята и победите май някога ги задрасках.
Що за божие отредение -
да се прецакаш и да си нямаш майстора...
Между фибрите на часовете
изтича нещо от мене,
неназовано и мъртвородено.
Пътища, минати и неминати,
събират се в точката на застоя,
не гледам часовници, пророчици, гении,
какво да чета, защо да науча?!
Късам труда на хляба си,
изяждам плътта на таланта си.
Изгубих химерата, купих горгоната
да изкълве и измъчи мечтите ми.
Взряна в тъгата на небитието,
вярвам, че животът е чакане
на отвъдното.
© Златина Георгиева Todos los derechos reservados