Гротеска

Къде ми е времето...

Живота, ролята и победите май някога ги задрасках.

Що за божие отредение -

да се прецакаш и да си нямаш майстора...

Между фибрите на часовете

изтича нещо от мене,

неназовано и мъртвородено.

Пътища, минати и неминати,

събират се в точката на застоя,

не гледам часовници, пророчици, гении,

какво да чета, защо да науча?!

Късам труда на хляба си,

изяждам плътта на таланта си.

Изгубих химерата, купих горгоната

да изкълве и измъчи мечтите ми.

Взряна в тъгата на небитието,

вярвам, че животът е чакане

на отвъдното.