Приседнал на прага на есента
рисувам с лулата си
индиански послания…
Над омарата от делнични ласки
надига глас
тромпетът на изневярата,
а залезът почерпва
първата надежда
с малка маргарита…
Синеокият идеализъм на душата ми
разкъсва своята окръжност
и не мога вече да пресметна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.