Гроздобер в окото на неделята
Приседнал на прага на есента
рисувам с лулата си
индиански послания…
Над омарата от делнични ласки
надига глас
тромпетът на изневярата,
а залезът почерпва
първата надежда
с малка маргарита…
Синеокият идеализъм на душата ми
разкъсва своята окръжност
и не мога вече да пресметна
диаметъра на добротата…
Какво ще правя, когато
тъмночервената риза на гроздобера
ми предложи дълбоко отдаване?...
Допушвам лулата си.
Изпращам последни послания,
но отговор няма…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
