Гроздобер в окото на неделята
Приседнал на прага на есента
рисувам с лулата си
индиански послания…
Над омарата от делнични ласки
надига глас
тромпетът на изневярата,
а залезът почерпва
първата надежда
с малка маргарита…
Синеокият идеализъм на душата ми
разкъсва своята окръжност
и не мога вече да пресметна
диаметъра на добротата…
Какво ще правя, когато
тъмночервената риза на гроздобера
ми предложи дълбоко отдаване?...
Допушвам лулата си.
Изпращам последни послания,
но отговор няма…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Чернев Все права защищены
