Грозен макет на човечност

14 jun 2011, 20:31

Poesía » Filosófica

359 0 0

"Грозен макет на човечност"

Аз, който прогледнах през мрака
и умрях с пръсти, вкопчени в студената ми гръд,
прострял безжизнените си ръце в река от кръв,
се разплаках при вида на Света,
обсебен от човешкото зло -
жесток свят, по-студен и от Ада,
свят като наркотичен мираж,
гавра на луд, болен мозък...

Сам скитам през тъмните дебри
и слушам воя на вятъра,
понесъл перата на мъртвите птици -
леден вихър, откраднал въглените от огнището,
сладката топлина на деня.

Страдам, пронизван от мисли безбройни,
разкъсван от демони в мен...
Отварям някаква врата,
която никой никога не е отварял -
портал към миналото,
гробище на спомени и чувства.

Ела със мен, да видиш що е страх,
да зърнеш всички ония,
които били са и пак ще бъдат!
Гласът на Мрака се опитва да сграбчи душата ми -
едничкото, което ми остана :
разкъсан пряпорец,
изгнила риза,
най-старият приятел,
на всичко тленно сетен дъх...

И знай! -
На дъното на кладенеца,
ако паднеш със изпочупени крака
и ако няма кой да пусне стълба,
ще изгниеш сам,
изпълнен с отвращение,
изтръпнал от съмнение,
а всеки вик за помощ
ще се изгубва между камъните,
в чиито мрак пълзят змии и се присмиват,
разкриват страшни тайни,
обсебват мислите с отровната си реч,
със скверните си, дяволски слова...

Крещиш,
опитваш се стената да събориш със глава,
но потъваш мъртъв под водата,
нагълтал тиня и човешко равнодушие.
Забързан в дните си бетонни,
оставяш стъпки на самотник,
отпадъци от вътрешно противоречие.
А тези, на които се подпираш, падат,
небето над главата ти гори.
Така натъпкан си със себелюбие,
че само огънят ще те пречисти,
за да бъдеш пепел,
прах в обителта на Края,
песъчинка на дъното на Времето,
вместо грозен макет на човечност,
тайно поставен във дървен ковчег...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.