Грозно
Тя винаги се завръща,
още малко ще ме докосне,
тук в мен толкова пъти,
как мразя тази личност въпросна.
Докато ме вълнува изобщо,
тя дълбае в мен, гледа виновно.
Когато преди време започна,
знаех, че ще завърши грозно...
Тя под прикритие играе,
всяка нова на сцената в сърцето.
А то не може да я разпознае,
защото не може да види лицето.
Колкото влюбва, толкова и мрази,
нещастие носи, рядко зарадва.
Питат ме: "Коя ли е тази,
която все съня ти открадва?"
Тя идва иззад гърба ми,
забива ми нож и ме изоставя.
Сякаш вече е взела страха ми
и затова не мога да я забравя.
Забива се в мен и тероризира
душата ми, а ума ми използва.
Никой досега не е провокирал...
... как може това да е грозно?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Андонов Todos los derechos reservados
