Kristo (Христо Андонов)
390 76
Aug 20, 2009, 11:58 PM

Грозно 

  Poetry » Love
406 0 2

Тя винаги се завръща,
още малко ще ме докосне,
тук в мен толкова пъти,
как мразя тази личност въпросна.
Докато ме вълнува изобщо,
тя дълбае в мен, гледа виновно.
Когато преди време започна,
знаех, че ще завърши грозно...

Тя под прикритие играе,
всяка нова на сцената в сърцето.
А то не може да я разпознае,
защото не може да види лицето.
Колкото влюбва, толкова и мрази,
нещастие носи, рядко зарадва.
Питат ме: "Коя ли е тази,
която все съня ти открадва?"

Тя идва иззад гърба ми,
забива ми нож и ме изоставя.
Сякаш вече е взела страха ми
и затова не мога да я забравя.
Забива се в мен и тероризира
душата ми, а ума ми използва.
Никой досега не е провокирал...
... как може това да е грозно?

© Христо Андонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??