26 jul 2009, 16:54

Грях

912 0 3

Греха във мене нося

задушил пламъка и теб

безсилен пред съдбата прося

за един миг не за век

 

Не разбрах тъгата във очите

сълзите падат като капещи листа

ще търся силата си във мечтите

ако може да не идва есента

 

Прости ми болката сълзите

прости ми тез изречени слова

и спомена назад погазил дните

пропусната усмивка отхвърлена ръка

 

Ще те чакам както чакам изгрева

утро настъпило след тъмота

ще те чакам както чакам залеза

за да зърна твоята звезда

 

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...