Jul 26, 2009, 4:54 PM

Грях

  Poetry » Love
913 0 3

Греха във мене нося

задушил пламъка и теб

безсилен пред съдбата прося

за един миг не за век

 

Не разбрах тъгата във очите

сълзите падат като капещи листа

ще търся силата си във мечтите

ако може да не идва есента

 

Прости ми болката сълзите

прости ми тез изречени слова

и спомена назад погазил дните

пропусната усмивка отхвърлена ръка

 

Ще те чакам както чакам изгрева

утро настъпило след тъмота

ще те чакам както чакам залеза

за да зърна твоята звезда

 

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...