miliev (Милко Илиев) miliev (Милко Илиев)
1 13
Jul 26, 2009, 4:54 PM

Грях

  Poetry » Love
914 0 3

Греха във мене нося

задушил пламъка и теб

безсилен пред съдбата прося

за един миг не за век

 

Не разбрах тъгата във очите

сълзите падат като капещи листа

ще търся силата си във мечтите

ако може да не идва есента

 

Прости ми болката сълзите

прости ми тез изречени слова

и спомена назад погазил дните

пропусната усмивка отхвърлена ръка

 

Ще те чакам както чакам изгрева

утро настъпило след тъмота

ще те чакам както чакам залеза

за да зърна твоята звезда

 

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Илиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0