Грях
Греха във мене нося
задушил пламъка и теб
безсилен пред съдбата прося
за един миг не за век
Не разбрах тъгата във очите
сълзите падат като капещи листа
ще търся силата си във мечтите
ако може да не идва есента
Прости ми болката сълзите
прости ми тез изречени слова
и спомена назад погазил дните
пропусната усмивка отхвърлена ръка
Ще те чакам както чакам изгрева
утро настъпило след тъмота
ще те чакам както чакам залеза
за да зърна твоята звезда
ЩЕ ТЕ ЧАКАМ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милко Илиев Все права защищены
