26.07.2009 г., 16:54

Грях

908 0 3

Греха във мене нося

задушил пламъка и теб

безсилен пред съдбата прося

за един миг не за век

 

Не разбрах тъгата във очите

сълзите падат като капещи листа

ще търся силата си във мечтите

ако може да не идва есента

 

Прости ми болката сълзите

прости ми тез изречени слова

и спомена назад погазил дните

пропусната усмивка отхвърлена ръка

 

Ще те чакам както чакам изгрева

утро настъпило след тъмота

ще те чакам както чакам залеза

за да зърна твоята звезда

 

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...