кумеца (Румен Ченков)
399 1922
16 ene 2006, 23:07

ГРЯХ 

  Poesía
1112 0 13

ГРЯХ

 

Не ме докосвай с пръсти, Сатана!

Не впивай в мене жило на съблазън!

Но… все едно. Каква жена!

По дяволите всякаква боязън!

 

Обхождам с тръпнещ поглед тази плът –

едно съвършенство, за грях творено.

От страст прелива нежно-бяла гръд,

очи ме гледат чакащи, зелени.

 

Бедра изваяни от скулптор вещ,

разливат в мене лава вулканична

и чувствам вече оня див кипеж,

от тази прелест демонична.

 

Венера ми показва своя блясък,

но жива и очакваща любов.

Задръжките се ронят като пясък,

остава само оня мъжки зов –

 

първичен, шеметен, изгарящ,

необуздан от никого до днес.

Той всяко целомъдрие събаря

и взема над забраните превес.

 

Е, Сатана, ти ме спечели тази нощ.

Отдадох ти се пълно и без мяра.

Не се ли радваш? Или искаш, още

сега да ме залееш с течна сяра?

1992 г.

Габрово

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??