ГРЯХ
Не ме докосвай с пръсти, Сатана!
Не впивай в мене жило на съблазън!
Но… все едно. Каква жена!
По дяволите всякаква боязън!
Обхождам с тръпнещ поглед тази плът –
едно съвършенство, за грях творено.
От страст прелива нежно-бяла гръд,
очи ме гледат чакащи, зелени.
Бедра изваяни от скулптор вещ,
разливат в мене лава вулканична
и чувствам вече оня див кипеж, ...