ГРЯХ
ГРЯХ
Не ме докосвай с пръсти, Сатана!
Не впивай в мене жило на съблазън!
Но… все едно. Каква жена!
По дяволите всякаква боязън!
Обхождам с тръпнещ поглед тази плът –
едно съвършенство, за грях творено.
От страст прелива нежно-бяла гръд,
очи ме гледат чакащи, зелени.
Бедра изваяни от скулптор вещ,
разливат в мене лава вулканична
и чувствам вече оня див кипеж,
от тази прелест демонична.
Венера ми показва своя блясък,
но жива и очакваща любов.
Задръжките се ронят като пясък,
остава само оня мъжки зов –
първичен, шеметен, изгарящ,
необуздан от никого до днес.
Той всяко целомъдрие събаря
и взема над забраните превес.
Е, Сатана, ти ме спечели тази нощ.
Отдадох ти се пълно и без мяра.
Не се ли радваш? Или искаш, още
сега да ме залееш с течна сяра?
1992 г.
Габрово
© Румен Ченков All rights reserved.
