2 jul 2006, 13:34

Грях ли е...

  Poesía
1.2K 0 0
              Грях ли е, 
              че не мога да прощавам
              ударите от приятели добри?
              Грях ли е,
                    ако искам
              чужди грехове да нося?

              Аз искам да взема
              твоят грях, приятелко,             
              и вместо тебе
              прошка да поискам.
              А как да го направя,
                                 Господи?
              Грях ли е,
                     че не мога
              чужди грехове да нося?
              Аз искам да пречистя
                                 душата й
              и гузната й съвест да отмия -
              кажи ми - 
                      как да го направя?

              Искам си онази
                      същата приятелка,
              а не мога вече
                             да й доверя
              болката, която тегне
                      във душата ми, 
              радостта, стаила се
                             в сърцето ми.
              А искам, Господи,
                   така го искам...
              Но как след подлости
                             и лицемерия
              отново да подам ръка?

              А мене всичко ме боли,
                             приятелко,
              боли ме, че не можеш
                   прошка да поискаш.
              Кажи ми - как да ти простя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...