2.07.2006 г., 13:34

Грях ли е...

1.2K 0 0
              Грях ли е, 
              че не мога да прощавам
              ударите от приятели добри?
              Грях ли е,
                    ако искам
              чужди грехове да нося?

              Аз искам да взема
              твоят грях, приятелко,             
              и вместо тебе
              прошка да поискам.
              А как да го направя,
                                 Господи?
              Грях ли е,
                     че не мога
              чужди грехове да нося?
              Аз искам да пречистя
                                 душата й
              и гузната й съвест да отмия -
              кажи ми - 
                      как да го направя?

              Искам си онази
                      същата приятелка,
              а не мога вече
                             да й доверя
              болката, която тегне
                      във душата ми, 
              радостта, стаила се
                             в сърцето ми.
              А искам, Господи,
                   така го искам...
              Но как след подлости
                             и лицемерия
              отново да подам ръка?

              А мене всичко ме боли,
                             приятелко,
              боли ме, че не можеш
                   прошка да поискаш.
              Кажи ми - как да ти простя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...