2 июл. 2006 г., 13:34

Грях ли е...

1.2K 0 0
              Грях ли е, 
              че не мога да прощавам
              ударите от приятели добри?
              Грях ли е,
                    ако искам
              чужди грехове да нося?

              Аз искам да взема
              твоят грях, приятелко,             
              и вместо тебе
              прошка да поискам.
              А как да го направя,
                                 Господи?
              Грях ли е,
                     че не мога
              чужди грехове да нося?
              Аз искам да пречистя
                                 душата й
              и гузната й съвест да отмия -
              кажи ми - 
                      как да го направя?

              Искам си онази
                      същата приятелка,
              а не мога вече
                             да й доверя
              болката, която тегне
                      във душата ми, 
              радостта, стаила се
                             в сърцето ми.
              А искам, Господи,
                   така го искам...
              Но как след подлости
                             и лицемерия
              отново да подам ръка?

              А мене всичко ме боли,
                             приятелко,
              боли ме, че не можеш
                   прошка да поискаш.
              Кажи ми - как да ти простя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...