2 июл. 2006 г., 13:34

Грях ли е...

1.2K 0 0
              Грях ли е, 
              че не мога да прощавам
              ударите от приятели добри?
              Грях ли е,
                    ако искам
              чужди грехове да нося?

              Аз искам да взема
              твоят грях, приятелко,             
              и вместо тебе
              прошка да поискам.
              А как да го направя,
                                 Господи?
              Грях ли е,
                     че не мога
              чужди грехове да нося?
              Аз искам да пречистя
                                 душата й
              и гузната й съвест да отмия -
              кажи ми - 
                      как да го направя?

              Искам си онази
                      същата приятелка,
              а не мога вече
                             да й доверя
              болката, която тегне
                      във душата ми, 
              радостта, стаила се
                             в сърцето ми.
              А искам, Господи,
                   така го искам...
              Но как след подлости
                             и лицемерия
              отново да подам ръка?

              А мене всичко ме боли,
                             приятелко,
              боли ме, че не можеш
                   прошка да поискаш.
              Кажи ми - как да ти простя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...