Какво отново сбърках,
та отново свъси вежди?
Наистина какво обърках,
та попари вси надежди?
Знам, човек съм грешен,
а да прощаваш е човешко.
Кажи кой в ден днешен
никога не прави грешки?
Нима ти нивга не грешиш,
нима не ползваш гума,
когато стихове твориш
и редиш дума подир дума?
Защо тогава ме кориш
за допуснатата грешка?
Поспри за миг и виж
съдба една човешка.
© Марин Маринов Todos los derechos reservados