Грях ли е това
Абдулрахман Акра
----------------------
За мен си ти недостижимо синьо небе,
от което радостта вали като звездопад.
Протягам дланите си... светулка да уловя,
ала нищо не хващам, освен провал и яд.
Желая те безмълвно лудо и те жадувам.
Но май вечно жаден аз ще остана,
щом жаждата си не мога да утолявам
от сладкия нектар на твоята уста.
Дали е грях... душата си да измъчвам?
Дали е грях миражите все да гоня?
И грях да е... няма да се разкайвам,
и в копнежен ад нека аз горя.
© Абдулрахман Акра Todos los derechos reservados