Грях при пълнолуние...
Сребролунна нощ... една китара...
с чудни струни, сякаш живи...
И една божествена отмара...
по тръпнещото ми тяло се разлива...
Луната бе свидетел на греха ми...
нощта бе моят съучастник....
В страстен танц телата ни се сляха...
в едно желание, изказано безгласно...
Отпивам глътка безумна наслада...
а душата копнее за още... и още...
В трепетно очакване на своята награда,
бленува те и денем, и нощем...
Докосвам струните - изгарят ме...
от огън страстен сякаш сътворени...
Умирам, но не от болка, а от щастие...
за сладък грях сме аз и ти родени...
Мое божествено вдъхновение,
разпъна ме на кръст, душата ми превзе.
Изгаряща и тръпнеща в опиянение,
аз падам в твоите нозе...
О, Повелителю на мойта грешна страст!
Пожали ме! Позволи ми за последно да отпия!
Ти чашата с наслада ми подай...
от нейната магия искам аз да се опия...
А после, ако искаш си върви...
отмалял от нашето малко безумие,
но знай, ще те чакам! При мен се върни...
за нов грях при следващото пълнолуние...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Прегръдки
