Грях при пълнолуние...
Сребролунна нощ... една китара...
с чудни струни, сякаш живи...
И една божествена отмара...
по тръпнещото ми тяло се разлива...
Луната бе свидетел на греха ми...
нощта бе моят съучастник....
В страстен танц телата ни се сляха...
в едно желание, изказано безгласно...
Отпивам глътка безумна наслада...
а душата копнее за още... и още...
В трепетно очакване на своята награда,
бленува те и денем, и нощем...
Докосвам струните - изгарят ме...
от огън страстен сякаш сътворени...
Умирам, но не от болка, а от щастие...
за сладък грях сме аз и ти родени...
Мое божествено вдъхновение,
разпъна ме на кръст, душата ми превзе.
Изгаряща и тръпнеща в опиянение,
аз падам в твоите нозе...
О, Повелителю на мойта грешна страст!
Пожали ме! Позволи ми за последно да отпия!
Ти чашата с наслада ми подай...
от нейната магия искам аз да се опия...
А после, ако искаш си върви...
отмалял от нашето малко безумие,
но знай, ще те чакам! При мен се върни...
за нов грях при следващото пълнолуние...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Всички права запазени
Прегръдки
