1 ago 2007, 12:55

Гръм (Призма 43) 

  Poesía
433 0 4

Гръм

Голям съм! Голяяям...
Пораснал и силен.
Е, не дотам прям,
но... "любвеобилен".

Успявам (все някак),
да ходя изправен.
Какво, че оттатък,
съм пуст, че и празен?

Какво, че не трогнат
сърцето ми сълзи?
И май съм поробен
от вечни недъзи?

Отгоре поглеждам
на чуждото щастие.
Рядко навеждам
глава. За причастие.
*
Колко малък си разбираш,
когато те удари Гръм!

25 Януари 2004, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??