Гръм (Призма 43)
Гръм
Голям съм! Голяяям...
Пораснал и силен.
Е, не дотам прям,
но... "любвеобилен".
Успявам (все някак),
да ходя изправен.
Какво, че оттатък,
съм пуст, че и празен?
Какво, че не трогнат
сърцето ми сълзи?
И май съм поробен
от вечни недъзи?
Отгоре поглеждам
на чуждото щастие.
Рядко навеждам
глава. За причастие.
*
Колко малък си разбираш,
когато те удари Гръм!
25 Януари 2004, Ломбо Есте
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Дончев Todos los derechos reservados
