Paur (Симеон Дончев) Paur (Симеон Дончев)
5 336
Aug 1, 2007, 12:55 PM

Гръм (Призма 43)

  Poetry
576 0 4

Гръм

Голям съм! Голяяям...
Пораснал и силен.
Е, не дотам прям,
но... "любвеобилен".

Успявам (все някак),
да ходя изправен.
Какво, че оттатък,
съм пуст, че и празен?

Какво, че не трогнат
сърцето ми сълзи?
И май съм поробен
от вечни недъзи?

Отгоре поглеждам
на чуждото щастие.
Рядко навеждам
глава. За причастие.
*
Колко малък си разбираш,
когато те удари Гръм!

25 Януари 2004, Ломбо Есте

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9