divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
8 abr 2008, 7:16

Гурбет? 

  Poesía
584 0 7
Дали пък да не хукнеш
към техните лустросани Бастилии,
където да се молиш до припадък
за снизхождението - да им лъскаш пода,
да възпитаваш техните деца,
да миеш бляскавите им автомобили,
да жиголясваш застаряващите им жени,

докато твоята изстрадала женица
очаква собственото ти завръщане,
докато твоите разхлипани дечица
се взират дълго в Западните азбуки
и с показалец по атласа търсят
баща си -
заседнал някъде във гърлото
на Европейската месомелачка?!

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Заседна ми някъде в гърлото този стих! Безкрайно истински! Поздравления!!!
  • Чудесен стих! С малко думи - много истини.
  • Браво!!!
  • Браво, Красимир!
  • Да,така е!!! И от мене- ПОЗДРАВ ЗА СТИХА!!!
  • човече... е такива стихове трябват ама тонове ... колкото е да е "банално " или каквото ще да е ... една сутрин се будя с идея да изчезвам после в главата ми се появяват такива мисли и разсъждения като в стихът ти ... това е актуалният въпрос в момента (поне за мен )... много сутрини,много хора ,билет в ръката,разплакани жени и деца (те намират после с кого да си "играят" и накрая и мъжете плачат)
  • Напипваш го...Дамара!
Propuestas
: ??:??