2 sept 2013, 7:23  

Гурбет 

  Poesía » Otra
550 0 2

Гледам, гледам и се чудя:
ти къде си, ти къде си?
То и времето, без друго
преминава, иде есен...

И си мисля, ако може,
малко да го попришпориш,
че ти виждаш горе, Боже,
булчето ми в равни двори.

Тя навярно се кахъри
накъде ли се пилея?
Аз – за празните яхъри,
селото – че го милея.

Цяло лято по гурбети
работата ми не свършва!
Есен иде, а в полето
стан превива булка кръшна.

Знам едно: и тази зима
ще пламти едно огнище.
Щом в сърцето ми те има,
не мисли за друго нищо!

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??