Гурбет
Гледам, гледам и се чудя:
ти къде си, ти къде си?
То и времето, без друго
преминава, иде есен...
И си мисля, ако може,
малко да го попришпориш,
че ти виждаш горе, Боже,
булчето ми в равни двори.
Тя навярно се кахъри
накъде ли се пилея?
Аз – за празните яхъри,
селото – че го милея.
Цяло лято по гурбети
работата ми не свършва!
Есен иде, а в полето
стан превива булка кръшна.
Знам едно: и тази зима
ще пламти едно огнище.
Щом в сърцето ми те има,
не мисли за друго нищо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
