2.09.2013 г., 7:23 ч.  

Гурбет 

  Поезия » Друга
522 0 2

Гледам, гледам и се чудя:
ти къде си, ти къде си?
То и времето, без друго
преминава, иде есен...

И си мисля, ако може,
малко да го попришпориш,
че ти виждаш горе, Боже,
булчето ми в равни двори.

Тя навярно се кахъри
накъде ли се пилея?
Аз – за празните яхъри,
селото – че го милея.

Цяло лято по гурбети
работата ми не свършва!
Есен иде, а в полето
стан превива булка кръшна.

Знам едно: и тази зима
ще пламти едно огнище.
Щом в сърцето ми те има,
не мисли за друго нищо!

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??