Sep 2, 2013, 7:23 AM  

Гурбет 

  Poetry » Other
548 0 2

Гледам, гледам и се чудя:
ти къде си, ти къде си?
То и времето, без друго
преминава, иде есен...

И си мисля, ако може,
малко да го попришпориш,
че ти виждаш горе, Боже,
булчето ми в равни двори.

Тя навярно се кахъри
накъде ли се пилея?
Аз – за празните яхъри,
селото – че го милея.

Цяло лято по гурбети
работата ми не свършва!
Есен иде, а в полето
стан превива булка кръшна.

Знам едно: и тази зима
ще пламти едно огнище.
Щом в сърцето ми те има,
не мисли за друго нищо!

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??