10 abr 2024, 17:39

Гурбетчийска тегоба

  Poesía
481 0 0

В гардероба, дето остана в Родината,
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Малко е на нафталина грамажът ,
а гузната  съвест  за трима е.
Съседката, дето за шепа евро къщата навестяваше,
и тя се спомина.
От "Патронажа" също изстреляха си патроните.
Само изрезката на св. Мина от вестник върху стената

за гаснещите в постелята сълзи рони.
Забравеният върху старата маса
пакет мокри кърпички е изсъхнал отдавна.
Съобщението за кредита в ДСКаса
лежи захвърлено на дивана .

В недопитата чаша мухи удавени.
И те, навярно, недочакали
"ни вест , ни кост" от децата си вече забравени.

Огледалото плаче за бърсане,

за плевене дворът,

бащата за бръснене,

но празен е взорът му.

Поне чува на щъркелите приспивното  тракане,

които винаги на старата липа се завръщат

и на думите и  :“Елате си,чакам ви!“

не се мръщят.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...