10 abr 2024, 17:39

Гурбетчийска тегоба

  Poesía
486 0 0

В гардероба, дето остана в Родината,
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Малко е на нафталина грамажът ,
а гузната  съвест  за трима е.
Съседката, дето за шепа евро къщата навестяваше,
и тя се спомина.
От "Патронажа" също изстреляха си патроните.
Само изрезката на св. Мина от вестник върху стената

за гаснещите в постелята сълзи рони.
Забравеният върху старата маса
пакет мокри кърпички е изсъхнал отдавна.
Съобщението за кредита в ДСКаса
лежи захвърлено на дивана .

В недопитата чаша мухи удавени.
И те, навярно, недочакали
"ни вест , ни кост" от децата си вече забравени.

Огледалото плаче за бърсане,

за плевене дворът,

бащата за бръснене,

но празен е взорът му.

Поне чува на щъркелите приспивното  тракане,

които винаги на старата липа се завръщат

и на думите и  :“Елате си,чакам ви!“

не се мръщят.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...