В гардероба, дето остана в Родината,
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Малко е на нафталина грамажът ,
а гузната  съвест  за трима е.
Съседката, дето за шепа евро къщата навестяваше,
и тя се спомина.
От "Патронажа" също изстреляха си патроните.
Само изрезката на св. Мина от вестник върху стената

за гаснещите в постелята сълзи рони.
Забравеният върху старата маса
пакет мокри кърпички е изсъхнал отдавна.
Съобщението за кредита в ДСКаса
лежи захвърлено на дивана .

В недопитата чаша мухи удавени.
И те, навярно, недочакали
"ни вест , ни кост" от децата си вече забравени.

Огледалото плаче за бърсане,

за плевене дворът,

бащата за бръснене,

но празен е взорът му.

Поне чува на щъркелите приспивното  тракане,

които винаги на старата липа се завръщат

и на думите и  :“Елате си,чакам ви!“

не се мръщят.