Apr 10, 2024, 5:39 PM

Гурбетчийска тегоба

  Poetry
483 0 0

В гардероба, дето остана в Родината,
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Малко е на нафталина грамажът ,
а гузната  съвест  за трима е.
Съседката, дето за шепа евро къщата навестяваше,
и тя се спомина.
От "Патронажа" също изстреляха си патроните.
Само изрезката на св. Мина от вестник върху стената

за гаснещите в постелята сълзи рони.
Забравеният върху старата маса
пакет мокри кърпички е изсъхнал отдавна.
Съобщението за кредита в ДСКаса
лежи захвърлено на дивана .

В недопитата чаша мухи удавени.
И те, навярно, недочакали
"ни вест , ни кост" от децата си вече забравени.

Огледалото плаче за бърсане,

за плевене дворът,

бащата за бръснене,

но празен е взорът му.

Поне чува на щъркелите приспивното  тракане,

които винаги на старата липа се завръщат

и на думите и  :“Елате си,чакам ви!“

не се мръщят.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...