11 abr 2013, 18:22

Гурбетчия

  Poesía
1.6K 0 2

Знаеш ли какво е гурбет,

за да го опишеш, не е нужно да си поет.

Трябва да си го изпитал,

по света поне веднъж да си скитал.

 

Всяка сутрин тръгваш нарамил тъгата,

крачиш самотно, преглъщайки сълзата.

Вървиш с надежда едничка,

да припечелиш и днес някоя паричка.

 

С кучешки начин на живот,

бориш се и работиш като роб.

Преглъщаш много болка и обиди,

че плачеш не искаш някой да те види.

 

Семейство имаш надалече,

това е, за което си тук най вече.

Да работиш и да печелиш,

изход от трудностите да намериш.

 

Знаеш ли вече какво е гурбет,

за да го опишеш, не е нужно да си поет.

Трябва да си го изпитал,

несгодите по света да си опитал.

 

Станислав ВАСЕВ

Линкълн – Англия, 17 април 2012 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Васев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей Лилия. Благодаря за разбирането и за сърдечните пожелания. Истина е че откровението ми е пропито с много болка и чувственост. За моя радост към момента съм със семейството си и се моля да не се налага да се разделяме отново. Едно от най-лошите неща за едно невръстно дете е да расте без родител или обратно, родител без рожбата си. Мъката и болката за чувствителен човек, като мен са неизмерими и несравними. Още веднъж благодаря за милите думи.
  • Привет, Станислав! Много болка и истина има в твоето откровение.Болката на гурбетчията може да бъде разбрана най-вече от онези, които са били на гурбет. Така е с всяка болка...
    Преди години майките тръгнаха по чуждите земи...Тогава написах стихотворението "Гурбетчийки", което много прилича на твоето. Мина толкова време, а нищо не се променя. Децата порастват без бащина ласка, синовете губят родителите си без да могат да се простят с тях...
    Дано имаш късмет, за да успееш да спечелиш и да се справиш с трудностите. Сърдечно ти го пожелавам, Станислав!
    Добре дошъл!Повече слънчеви мигове и още стихове, които да споделяш с нас! Попътен вятър!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...